една реплика за Ванга
Митологизирането на Ванга се извърши със скоростта и шумовите ефекти на взрив. До неотдавна тя дори не беше назовавана по име – наричаха я “петричката врачка” и това спонтанно анонимизиране (спонтанно, защото се извършваше преди да се появят първите статии и книги за нея) беше като че ли по-адекватно на стихийното народно съотнасяне към нея като към институция (сравни с “делфийския оракул). Около феноменалността й витаеха идеологически табута, които по-късно се отприщиха в текстове-вопли; воплите стигнаха апогея си по повод Смъртта й. Тя, смъртта, и витаещата й сянка оголи Ванга в модуса й на индивидуалност, дори на банална старческо-изнемощяла телесност. Някъде по това време окончателно се оформиха и обособиха брънките на различните назовавания: “петричката врачка” – “баба Ванга” – “леля Ванга” – “Ванга-светицата”.
Първата формула предполага множественост и регионална ограниченост, която дори изключителността не може да преодолее. Понятието “врачка” освен това носи и негативни черномагьоснически смисли.
Тези два недостатъка, пречещи на митологизирането, отпадат в следващата формула, “баба Ванга”, където ясновидката е индивидуализирана, интимизирана и предава чрез словесния си знак индикации за мъдрост, но вече не черно-мистична, а някак природно-екологична, извечно-житейска.
Следващият преход е особено интересен. Той се случи в словесното пространство някъде около строежа на църквата в Рупите. Какво наложи спешната замяна на “баба” с “леля”? Опит за реновация, леко козметично подмладяване на образа на добрата баба, който телесният прототип твърде бързо консумираше и заплашваше да превърне в отблъскваща картина? Пренареждане на псевдородовите връзки? Защото процесът на сакрализация вече беше започнал, а преходът от неутралното “леля” към неизбежното “майка” би бил много по-лесен, отколкото ако се тръгва от трудноподвижното “баба”.
Но обществото ни така и не се изчака да се сдобие със свой гротесков вариант на майка Тереза, а скочи трупешката направо в центъра на собствените си сакрални мераци, назовавайки Ванга “светица”. Но това е тема за друг разговор, при това сериозен.
2 Отговори
[…] мен много по-интересно за наблюдение е развитието на масовите представи за нея, отколкото самата Ванга. Проследявайки присъствието й […]
[…] мен много по-интересно за наблюдение е развитието на масовите представи за нея, отколкото самата Ванга. Проследявайки присъствието й […]