Категория: видео

Пред лято

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> На лятото от сухата окръжност изчезват вкус и цвят, и женски тембър – и сърпът на един горчив септември порязва свободата ни да лъжем. Ръкавите на старите палта сега...

Октомври

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> Една стара песен по текст на брат ми Калин и по моя музика получи нов живот. Къщата в Сливен, откъдето са много от снимките в клипа, вече я няма....

Спомен

На Стефан Може пак да закъснея, както закъсняха всички. Ще развържа днес вината – като куче да потича по следите ти дълбоки, хоризонта да подуши; щом остане без посока, във снега да се заслуша....

Утро

Толкова дълго мълчание – сякаш се ражда планета, сякаш се връщам от нищото, за да остана в ръцете ти. Толкова кратко пътуване, а ходилата ми – в рани. Сигурни изгреви носи хоризонтът на твоето...

Петък

Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден – Тревите са жени, денят е петък и твоят смях е пак благословен. И всяка болка тук е от зачатие на ден,...

Акварел

Ако заспиш, ще ме видиш – верен и твой до поискване. Галя съня ти и не питам бяхме ли някога близки. Ако заспя, ще те видя – как достигаш на глътки до понятия праведни:...

Човекът, който върви по вода

Този край на света има детски очи. Този край на света е жестоко невинен, а човекът, който върви по вода, на брега му се спира и го обича невидимо. И земята омеква в отъпкани...

Нова песен: Спомен за битка

Направих песен по стихотворението “Спомен за битка“. В клипа са използвани архивни кадри от Втората световна война, военни видео материали от 40-те и 50-те години на 20-ти век (пропагандни американски Newsreels за американските десантчици,...

Мариам

Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове, сънуваш падащи звезди. Дете в ръцете ти очите – кладенци, очите – облаци така било е винаги, нали? Детето те познава, както язовир познава дигата, както слънцето познава климата...

Бурята

Касиопея | Cassiopeia by Пламен Сивов, Калин Сивов Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> Настига ни бурята в лятната вечер – решителни облаци, пестници от вятър – две последни минути, преди да усетим как стопява...

Преддверие

Планината е синя, сякаш детско любимо моливче. Накъдето погледнеш – безветрие; ни вопли, ни дълбоки въздишки. Само ясни и бързи прозрения, само радостни малки чудатости. Заговориш, или замълчиш – все е стихове. Но сега...