Пришествие
Луната свети над града, надвиснала като махало. Ще падне ли? Или ще ни отмине отвек приготвената гибел? Не ме оставяй сам с това небе, със жаркия си дъх стопли ме. Стоя вторачен в малкия...
Луната свети над града, надвиснала като махало. Ще падне ли? Или ще ни отмине отвек приготвената гибел? Не ме оставяй сам с това небе, със жаркия си дъх стопли ме. Стоя вторачен в малкия...
двамата разпънати мълчат. навярно слушат вятъра, горещия – той носи прах и пясък от пустинята и щедро пълни раните. разбойници-крадци. от всичките богатства на света да ти остане гвоздей в шепата! змия чертае въпросителни...
капките в градината просветват след дъжда звездите са усмихнати в мократа трева – зелени пръсти – впиват свойте корени тревите всеки шум се дави във бунара на нощта, до мирен ангел при нозете и...
НИСКО ЛЕТИШ >>> Във студения мраморен разум на зимата пускам кървави жилки от лято, А във бъчви от дъб под чардаците шепне вино от сълзи проляти. Топли сънища дъхат над преспите и окичват с...
хлябът ядоха, виното пиха и всички се спасиха. за мен останаха трохи и сухи чаши. ще помета след тях, паниците и пода ще измия, а после ще поседна да почина. спомнете си и моя...
искам да тръгна към теб в тишина през море от танцуващи хора всеки звук да умира в полиран фалцет всяка стъпка да бъде история да вървя дълго, дълго… навярно дори да забравя сезона, тълпата,...
Последна вечер на земята и Иона връща времето, преминало в корема на кита, погълнато, предъвкано, изхвърлено от тъмната утроба. Дали било е страшно? Красиви бяха всъщност сводестите арки на ребрата, олтара на езика, месестата...
Защо ли сега съм се втренчил назад и се ровя във скрина на лепкави спомени? Душата се сепва, когато усети порой И се впива в пръстта, и наостря своите корени. Изповядвам, че никога няма...
Защо ли ме натири лудата коприва през жегавия двор на тази стара църква? И днес не мога да избягам от страшното й пладне До днес ръждясалия шип на купола не смогнах от гърдите да...
Във Младост-3, в комлекса жилищен, в самия край на столичното землище, зелено блато тиня е разляло. Там времето е безнадежно спряло и щом погледнеш под особен ъгъл, обаче със затворени очи, се виждаха потискащи...