Личен сайт на Пламен Сивов: поезия, музика, статии, интервюта, преводи
Луната сребърно кънти над тялото на славея Лъчи разрошват перушината Зидът запомни сянката на пеещия славей беше вчера на утрото в потоците слънцето изпепеляваше зеленото и подлудяваше мъглите а песента на славея донесе натраплива...
Любовта си отива от сърцата ни пусти – мълчешком се измъква, запретнала фусти, Не смее дори да пророни и дума. Май от нас се страхува. Като от чума. Тя живееше с нас, май че...
Всичко е просто – черният кръст – тълпата и хълма, венецът от тръни, раздраната дреха и кръвта, ах, кръвта, която се стича и капе в пръстта и попива, някак нелепо попива… Дървета прегъват скърцащи...
устните й сухи са и само на влагата в очите се надявам там трепти светът, проклина напразно празнувам новия си ритъм събудил нейното нехайство което й говори и не спира капките в градината просветват...
Момчетата от крайните квартали превзеха парка, плюха в шадраваните, пикаха във изящните фонтани, заклаха лебедите, после ги опекоха, изядоха, повърнаха, а жителите уплашени се криеха в именията. На следващата сутрин, отпуснали лица пред стъпканите...
Ляво на борд! Капитана – по мутрата! Тряс! (и пак!) – няма начин, за наше добро е. Но се стичат сълзи от очите на рибите и неистово плачат прибои. Колко труден живот! Колко малки...
Обзети от есен, дърветата плачат и в жеста покаен на падащи листи изповядват своето лятно неистовство, свойта слънчева недостатъчност. “Дърветата нямат причина за горест”, шепнат капките, мокрят стъклото и зелени илюзии рукват в тъмните...
жестът с който чужденецът подръпва дима от своята цигара светлият дим полу-негов полу-мой събужда апатичното ми друговерие отдавна овладяно отдавна отлекувано и утрото с мъгливите си капки ще попие трудната ни бедната взаимност в...
Салът опря до брега, но как ще затъне в безпаметен пясък! Как ще разплиска солените пръски на тъгата – неясна, нелепа… И от дългия път да починат ще полегнат сред пясъка дънери, ще разсъхват...
She’s drawing flowers and reaches for the semi-final color with most peculiar motion as if knowing in advance the hoped-for, longed-for variation is never to be found, no – not even for a first...
“Трябва да имаш разум от зима…” Джак, цялата зима е в главата ми, Януари е свил гнездо във косата, оттам скреж пълзи по цялото тяло! Имах спомен за рай, с него се топлех понякога,...
Морето днес сериозно се разсърди на облачето-конче (а че е конче, зная само аз), което близна розов сладолед и ми предрече вятър и вълнение за утре и за неопределено време. Но да се върнем...
“Ще разбереш, че стар си вече, ако спреш да чуваш писъка на прилепите”, прочетох някъде. Навярно никога не съм го чувал, този писък (изначална старост?) Но знам, че те крещят. Оплакват се от вкусовите...
Много манастири от кораби на спасението ще се превърнат в бездна на погибелта. Архимандрит Лазар Харизаха Н-ския манастир за хотел Заглавие от пресата Далеч от града манастирът шушука тихо отварят се порти През тях...
[audio:http://poetiskitara.com/audio/piratska1.mp3] в памет на В. Висоцки Събрало вятър в мръсните платна, вълните пори старото корито. И може би понеже днеска ще ме бесят, желая му от все сърце да се продъни вдън море пробито....
Кой сред отливите звездни е последният ми пристан? Нине и присно пред Кого коленича, на Кого ли се моля и в мене кой молитвата мълви? Ти си аз и аз съм Ти. Авва, Отче....
по устните пълзяха богохулства, превръщаха се в пеперуди, Отлитаха!.. Сянката ми тихомълком се измъкваше изпод изневерилото й тяло и тръгваше да дири бесовете да служи с тях молебен за бездъждие. След грях с ръцете...
Касиопея | Cassiopeia by Пламен Сивов, Калин Сивов Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> С очи на ангел ли прогледнах тъй отвисоко, тъй добре? Смутих до смърт душата бедна – видях от тясното небе таван...
