Дървото на Юда
Музика, текст: Пламен Сивов Вечер е толкова праведно, вечер – тревичка в уста. Долу – кервани от стъпки, горе – пасхална луна. Сутрин – кафе и екрани. снимки с котки и острови. Кой ли...
Категория: поезия
Стихове на Пламен Сивов
Реквием
От последните къшеи българско мое небе, там, където държал е бесът месечината в зъби, тишината се спуска над вечното старо селце и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми как пустее мегданът...
Live Piano Sessions #3 – “Дете”
“Дете” – музика, текст: Пламен Сивов Пиано: Самуел Ефтимов Вокал: Пламен Сивов *** Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била...
Live Piano Sessions #3 – “Зимен дъжд”
ЗИМЕН ДЪЖД Музика, текст: Пламен Сивов Как би се спуснал този зимен дъжд по грапавата буза на пейзажа… Той чака само нашето „ела!“, а просто няма кой да му го каже. Отдолу в ноемврийската...
Live Piano Sessions #2 – “Луна и път”
ЛУНА И ПЪТ Музика, текст: Пламен Сивов Луна и път – забравена причина да бъдеш тук или пък да заминеш. Небе и хляб – достатъчно начало. Не храни чужди богове единственото мое тяло. И...
Дете
Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била си тези зими? С какви очи съм те познал, когато още нямах име?”...
Приказка за царя
Болен е царят – на умиране. Короната сваля, от балкона се взира към пътя, където сред пепел и прах, прах и пепел, вестоносец лети и се мръщи небето. Болен е царят – верни бяха...
Недължимо
Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж, до последния връх, до предела на всичко, което ще видя. Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад, че от тази минута нататък...
Ръцете ти
Ти каза: искам да сънувам теб. И зимата отстъпи към високото. Преди да падне старото небе, дали успях ръцете ти да стопля? Ти каза: тишината няма цвят, но нека щъркелът криле в гнездото свие....
Memento
Както старата улична котка помни своите зими, пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах. Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име, но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана...
Право на ползване за вечни времена
(по Закона за местните данъци и такси) Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали, препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии. Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата. Подпрян на...
Река
Не съм река и брегове не са ми нужни, но ти ми каза: Остани. На север дълго аз вървях, ти цялата си южна и всеки сняг пред тебе се топи. Каква вода да избера?...
Фонтан в дъжда
Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам. И остават дъждът и фонтанът,...
Преводи на английски | Plamen Sivov’s poetry in English
Преводи на Диана Стефанова Winter Rain | Зимен дъжд Oh, how this winter rain would glide along, descending down the landscape’s bristly curves… It’s waiting just for our “Come on!”, but simply, no one’s...
Преводи на полски | Płamen Siwow – wiersze wybrane
Преводи на Dorota Trela Nienależne | Недължимо Jakże krótka jest droga do fałdeczki ostatniej na plaży tak pustej, do ostatniego szczytu, do granicy wszystkiego, cokolwiek zobaczę. Pójdź jeszcze ze mną trochę, ukochana, nie oglądaj się...
Душа
Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...
Сливен
Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...
***
Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...
Септември
And the people who love me still ask me “When are you coming back to town?” And I answer quite frankly “When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...
Натюрморт
Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...
